Пещерата има обща дължина от 1500 метра и възходяща денивелация от 75 метра. За първи път е документирана през 1895 г. от братята К. и Х. Шкорпил. Първото официално проучване е проведено на 30 юни 1939 г. от експедиция на Българското пещерно дружество (БПД), ръководена от академик Ив. Буреш. Тогава е описана първата част от пещерата (340 м) и са събрани биоспелеологични проби.
На 25 септември 1970 г. Вл. Бешков и Н. Генов преминават пясъчния сифон при 340-ия метър (по това време отворен) и стигат до воден сифон. В следващите години пещерата е изследвана многократно от софийски пещерни клубове. Детайлното ѝ картографиране е извършено между 1978 и 1986 г. от З. Илиев, А. Апостолов, В. Пашовски и Д. Тодоров от клуб "Еделвайс" – София.
През януари 1987 г. Димитър Тодоров и Владимир Пашовски преминават сифона в края на сухите галерии и достигат последната зала. В периода 1989–1993 г.
Категории / Тагове
Информация
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
